|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Коя мома либе няма, ни либила
Пелин, пелин, зелен пелин
и зелена катранина,
от Цариграда донесена,
пред вратата посадена,
с бяло котле поливана,
с бяло котле, бакърено.
От котлето капка капе,
капка капе, река тече.
На реката воденичка,
в воденичка стари дядо, (2)
криво седи, право съди:
- Който се люби, да се земе,
който няма - да залюби!
Че излязла Радина майка,
че се силно изпровикна:
- Нашта Рада любе няма,
любе няма да залюби.
Че излязала сама Рада,
тя на майка си думаше:
- Мъри, мале, луда ли си,
луда ли си, подлудя ли,
в всяко село любе имам,
в наш'ту село - деветина!
Сеново, кв. Кривня, Разградско; сватбена (Христов, Александър.
Български песенен и инструментален фолклор от Разградско (краеведски сборник).
Разград, 2010, № 63).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|