* * *

Коя мома либе няма, ни либила

Сбор се събра и заигра
на личен ден, на Великден,
на хубава света Петка,
света Петка и Неделя.
Е де иде змей на коня;
сбор го видя, сбор поникна.
Змей си сбору отговаря:
- Играй, сбору, не поничай!
Не съм дошел сбор да гледам,
на съм дошел съд да съдя,
малки моми и големи,
коя мома либе нема,
либе нема, ни либила -
Змею да е любовница,
на коня му настойница,
на дружина станеница!
Ка го зачу Станината,
Станината стара майка,
а тя Змею отговаря:
- Ей те, Змейо, ти, мой зетю!
Моя Стана либе нема,
либе нема, ни либила -
тебе да е любовница,
на коня ти настойница,
на дружина станеница.
Ка я зачу тънка Стана,
тя майка си люто кълне:
- Мълчи, мале, онемяла,
онемяла с бяло гърло,
ослепяла с черни очи,
оглушала с двете уши!
Та Стана ли либе нема,
либе нема, ни либила?
Стана има и два, и три,
и два, и три любовника.
Един ми е в Романия,
втори ми е в Загорето,
трети ми е в махалата!
Щото ми е в Романия -
да го чуя във гемия;
щото ми е в Загорето -
Загоре се запалило,
та е и той изгорял;
щото ми е в махалата -
аз него щем да си вземем!
Змей се е свил със вихрушка,
та издигна тънка Стана;
занесе я в синьо небе,
остави я в темен облак.
Станкината стара майка,
тя след Стана теком тече,
теком тече, виком вика:
- Ей те тебе, тънка Стано!
Дека мама да те види,
да те види, да те чуе?
Тя из облак майци дума:
- Леле, варе, стара мале!
Ожени си девет сина,
па зажени десетия -
Ангела Арахангела;
па ми калеска допрати
на планина, на рудина,
на камене становито,
на ореше столовато -
па да дойда на сватбата.
Послуша я стара майка,
оженила девет сина,
заженила десетия -
Ангела Арахангела;
па й калеска запрати
на планина, на рудина,
на камене становито,
на ореше столовато.
Та излязла тънка Стана,
та приела калеската;
та па Змею отговаря:
- Леле, варе, либе Змейо!
Хайде д' идем на сватбата,
че се жени мила брата -
Ангела Арахангела.
Послуша я огнян змея -
отидоха на сватбата;
запряха се край селото
в зеленото ливаде.
Змей си Стани отговаря:
- Леле, варе, тънка Стано!
Как ща ида на сватбата?
Тя на змея отговаря:
- Леле, варе, огнян Змейо!
Я стани си кован пояс,
та опаши тънка Стана -
а детенце криво перо,
криво перо на возводе.
Послуша я огнян змея,
та си стана кован пояс,
та опаса тънка Стана -
а детенце криво перо,
криво перо на возводе.
Па отиде на сватбата.
Изляла бе Стани майка,
та посрещна тънка Стана;
та й взела кован пояс,
кован пояс, криво перо -
та го хвърли вов огъня,
змей си в огън Стани дума:
- Леле, варе, тънка Стано,
как излъга огнян змея,
та го хвърли вов огъня?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015