* * *

Коя мома либе няма, ни либила

Израсте ми зелен явор, дульберо,
сред Станини равни двори.
Чуло се е дур до цара.
Цар си пратил два улака:
- Скоро, бърже, два улака,
два улака, два юнака,
да ойдите Стани на двор!
Отсечете зелен явор,
направете цару свирки,
цару свирки и кавале.
Засвирете, затръбете,
из кавале изговарай:
"Коя мома любне нема,
д' иде цару любовница,
врану коню стопаница!"
Слушали го два улака,
два улака, два юнака,
та ойдоха Стани на двор,
отсекоха зелен явор.
Направиха цару свирки,
цару свирки и кавале.
Засвириа, затръбиа,
из кавале изговара:
- Коя мома любне нема,
д' иде цару любовница,
врану коню стопаница.
Дочула ги Станината,
Станината стара макя,
та па си им говореше:
- Два улака, два юнака,
моя Стана любне нема!
Она може цару д' иде,
цару д' иде любовница,
врану коню стопаница.
Дочула я тънка Стана,
та па макя говореше:
- Мучи, мале, онемела,
онемела, ослепела!
За Стана ли любне нема?
Стана има три любнета -
едното е у София,
другото е у Каменик,
третото е у селото.
Щото ми е у София,
София го бедила,
бедила, обесила;
щото ми е у Каменик,
каменя го потрупали;
щото ми е у селото,
дай му, Боже, дни, години,
с него да се чердосаме!
Ела, веро, пуста клетво!
Та се свърши пуста клета
Що ю беше у София,
София го бедила,
бедила, обесила;
що ю беше у Каменик,
камене го потрупали;
що ю беше у селото,
дал му Господ дни, години,
сос него се чердосали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015