|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Коя мома либе няма, ни либила
Сбор се събра и заигра, (2)
че му иде змей на коня,
змей на коня и змеица,
на коня му настойница -
да го зоби зоб-пшеница,
да го пои руйно вино...
Ка го виде, сбор поникна.
Змей си сбору проговаря:
- Играй, сбору, не поничай,
я не ида бой да бия,
бой да бия, сеч да сеча,
най ми ида да попитам
коя мома либе няма,
либе няма, ни либила?!
Ка го зачу Стани майка,
тя си змею отговори:
- Наша Стана либе няма,
либе няма, ни либила!
Ка я зачу тънка Стана,
тя на майка отговаря:
- Мълчи, мале, онемела,
с черни очи ослепела,
та азе ли либе немам?!
Първото е в Каменица,
второто е във София,
третото е във селото!
Това, що е в Каменица,
да го чуя - вкаменил се!
Това, що е във София,
да го чуя - във тъмница!...
Чеканчево, Елинпелинско; великденска - хороводна (Архив-ИМ-БАН
<http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=3174> 05.02.2015); всеки
стих се повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|