|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се Добър юнак,
че си има добър кон -
за ден Земя обхожда
и пак с време си идва.
Като го чу Ясно слънце,
дори доведе три слуги,
дори три слуги, бързи слуги.
Проговорило Ясно слънце:
- Ако надмина Добър юнак,
ще си взема добрия кон.
Ако ме надмине добрият юнак,
ще ми вземе милата сестра.
Тръгнали са да пътуват,
Ясно слънце по небето,
Добър юнак по земята,
по земята, на пладне,
на пладне, под круша.
Като залезе, сънят дойде,
Ясно слънце вечер.
Проговорил добрият кон:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
ще ме гледаш в чужди очи,
в чужди очи, в чужди ръце.
И станал Добър юнак,
и стана, разплака се.
Отговорил добрият кон:
- Ой, ти, Добър юнак,
извади си синият пояс,
завържи си черните очи,
аз ще бягам колкото мога,
да надмина Ясно слънце!
Злати войвода, Сливенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|