|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се й Добър юнак,
че си има добра коня -
за ден земя обхожда
и пак с време си дохожда.
Де зачу го и Ясно слънце:
- Ко надмина Добър юнак,
да си взема добра коня;
ко надмине Добър юнак,
ще ми вземе мила сестра!
Тръгнали са да пътуват -
Ясно слънце по небето,
Добър юнак по земята,
по земята до пладнушка,
на пладнушка, под крушчица -
как полегна, сън заюсна.
Ясно слънце икиндия,
проговорва добра коня:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
ще ме гледаш в чужди очи,
в чужди очи, в чужди ръце!
Че ми стана Добър юнак,
как си стана, разплака се.
- Извади си син тестемел,
завържи си черни очи -
аз ще бягам колко мога,
да надмина Ясно слънце!
Злати войвода, Сливенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|