|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се Добър юнак,
ей, Коледо, мой Коледо,
снощи вечер на седянка
и пред момци, и пред моми,
че си има добра коня,
та надбърже Ясно слънце.
Дочула го слънчу сестра,
слънчу сестра хубавица,
тя си брату отговаря:
- Леле, варе, слънчо братец,
похвалил се Добър юнак,
снощи вечер на седянка,
а узаран на кладенец,
и пред момци, и пред моми,
че си има добър коня,
та надбържа Ясно слънце!
Слънце сестри отговаря:
- Леле, варе, мила сестро,
ти да идеш, да му речеш,
да си иде заран рано,
да си иде тамо доле,
тамо доле на изтока,
да се двама надбържаме!
Ако ли ме й (той) надбързи,
да ми вземе мила сестра;
ако ли го я надбързя,
да му взема добра коня!
Подранила слънчу сестра,
заран рано на кладенци,
та си зашал Добър юнак,
па му тихом говорила:
- Леле, варе, Добър юнак,
обседни си добър коня,
та си иди тамо доле,
тамо доле на изтока,
та надбързи Ясно слънце,
та му вземи мила сестра,
мила сестра, хубавица!
Послуша я Добър юнак,
та освати добър коня,
па излезе на изтока,
па се двама нодбързиха.
Дорде слънце на обяда,
Добър юнак там на пладне.
Провикна се Ясно слънце:
- Стой, почакай, Добър юнак,
тука мене право пладне
под орехче столовато!
Съседнал е Добър юнак,
поби копье, върза коня,
па си легна, па зайохна.
Заминува Ясно слънце,
заминува право пладне,
та си стига икиндия.
А юнак си тежко заспал,
кон му цвили, с нога бие:
- Стани, стани, Добър юнак,
отиде ти добър коня!
Юнак става, пайвант сбира,
пайвант сбира, сълзи рони...
Добър коня отговаря:
- Мълчи, мълчи, Добър юнак,
но си бръкни у пазува,
та извади тънки кърпи,
па привържи черни очи,
черни очи, клето сърце,
да ги гора не обрули...
Дорде слънце на захода,
Добър юнак слънчу в порти.
Посрещна го слънчу сестра,
слънчу сестра, хубавица,
прихвана му добра коня,
па го шета по дворове.
Наздраве ти, домакине,
от Бога ти много здраве!
Колко здравец во планина,
толко здраве в тази къща,
в тази къща, в таз дружина,
по дружина, по човечно,
вама здраве по добично!
неуточнено, Видинско; коледна; "прислана Венелину через
Априлова и Палаузова от А. Стоян. Кипиловскаго" (Безсонов 2/1855, с. 5, №
63; =Български буквар на иждивение московското купца Ангели Николаевича Хаджогло,
из града Русчук. М., 1844, с. 102, № 5; =Разна любовна песнопевка. Събрал Г. М.
Л. Софиянец, а издал Пенчо Радов, карлов. книгопродавец. Белград, 1858, с. 60;
=Цонев, Родна китка, № 34 - "Добър юнак и Ясно слънце"); зайохна, срвн.
заюсна - заспа.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|