|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Изездило малко момче,
ой Коледо, мой Коледо,
малко момче врано конче -
обед му бе в Дряно поле,
право пладне в планината,
икиндия във София.
Кон продума под момчето:
- Леле, варе, малко момче,
доде мислиш ти да стигнеш?
Мойте крака дърво да са,
доде стигнем, строши щат се!
Мойте очи вятър да са,
вятър да са, извя щат се!
Малко момче отговаря:
- Айде, айде, врано конче,
довечера дано стигнем!
Теб да вържа във яхърче,
да ти турна пресно сено,
пресно сено детелина,
да ти турна бяла зоба,
бяла зоба оризова.
Да си ида из Кратово,
из Кратово, във Кратово,
да коледвам на Коледа -
баш да бъда колежданин,
колежданин, благословник.
Да си видя първо либе,
първо либе тънка Дойка,
тънка Дойка магьосничка -
магьосала звезда в небе,
звезда в небе, змей във камък,
змей във камък, дявол в дърво.
Наздраве ти, малко момче!
Колко здравец в планината,
толкоз здраве в тази къща!
Угърчин, Ловешко; коледна - на момък (Радоев, П., Г. Радоев.
Из миналото на Угърчин. 1978, с. 225; =Калоянов-СМБ, № 15 - "Малко момче
и Дойка магьосничка"); профанизирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|