|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Облага се Денко юнак
с евреите мръсна вяра,
за ден земя да обиде:
- ако може да обиде,
че му дада евреите
два товаре чиста чоха,
един товар се жалтици;
ако не може да обиде,
че му взема евреите,
че му взема добра коня
и воз коня мъжко дете
и със дете пръвно либе
и негови равни двори.
Като било утро рано,
рано рани Денко юнак,
рано зоби добра коня,
назоби го бели ориз,
напои го руйно вино.
Па се качи Денко юнак,
та отиде на изтока,
дека слънце зора дава,
месечина рог подава.
Денко юнак отговаря:
- Хвала тебе, Ясно слънце,
ха изгрявай да ходиме
с тебе че се надодувам!
Ка изгрея Ясно слънце,
ка пойдоха с Денко юнак,
като пущи Денко юнак,
като пущи добри коня,
добра коня вирогоня,
вири ветри надигнува,
Ясно слънце надваркнува,
та отиде на обеда,
доде слънце на обеда,
Денко юнак на пладнина,
на пладнина, на планина.
Поби копье, върза коня,
па се шътна, та намери,
та намери студна вода
поди дърво ябленово.
Ка се напи Денко юнак,
ка се напи, опои го,
опои го студна вода.
па си легна да си поспи.
Пристигна го Ясно слънце,
пристигна го, замина го.
Коня цвили небо цапи,
с нога бие, копье скубе:
- Стани, стани, Денко юнак,
я сиромах роб отидох
у евреи мръсна вяра,
и твойето пръвно либе
и твойето мъжко дете!
Събуди се Денко юнак.
па се чуди, що да чини.
Он извади влашко ноже,
та па везе да убоде,
да убоде добра коня,
па после че сам себе си.
Отговаря добра коня:
- Хвала тебе, Денко юнак,
немой мене да убодеш,
нито па ти сам себе си,
но си бъркни у пазува,
та извади бел пещемал,
та превържи църни очи
да ги ветри не издуват,
да ги праши не напраша;
я че литнем колку можем,
я чем слънце да пристигнем.
Ка извади Денко юнак,
ка извади бел пещемал,
та превеза църни очи
да ги ветри не издува,
да ги праши не напраша;
па си пущи добра коня,
та пристигна Ясно слънце,
пристигни го, замини го.
Още слънце икиндия,
Денко юнак у дворове,
пуни му дворе евреи,
мъжко му дете хванали.
Като виде Денко юнак,
дур да запре добри коня,
що какво силно вървеше;
до мешина у земята,
тогай тръгна Денко юнак,
тогай търгна остра сабля,
да погуби евреите.
Евреи се милно молят:
- Немой назе, Денко юнак,
немой назе да погубиш,
че ако сме ние дошли,
ний сме дошли за облогу
и па сме ти докарали
два товара чиста чоха,
един товар сухо злато,
сухо злато все жълтици,
Като свърши, че ги вземеш!
Дадоха му два товаре,
два товаре чиста чоха,
един товар сухо злато,
сухо злато все жълтици.
София, кв. Връбница; коледна - на младоженец (СбНУ 3/1890, с.
13, № 15 - "Денко юнак се надваркува с слънцето"; =СбНУ 43/1942, № 294
- "Лудо-младо се надпреваря с слънцето - 2"); надваркува - повече ходил
от него.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|