* * *

Юнак и Слънце се надварват

Станянине, господине!
Похвали се млад неженет
снощи вечер на кладенец,
при сви брайкя и дружина:
- Имам коня вирогона,
та претича вири ветър,
претекъл би Ясно слънце.
Дочуло го Ясно слънце,
та па си му говореше:
- Хвала тебе, млад неженет,
ти се валиш на кладенец,
при сви брайкя и дружина,
имаш конче вирогона,
та претича вири ветър,
сакаш мене да претечеш,
да си дойдеш утре рано,
утре рано от зарана,
дека слънце рог подава,
рог подава да огрева;
да праиме вяра клетва,
вяра клетва, вяра облог:
- кой кого че да претече.
Ако варнеш тизе мене,
че ми вземеш мила сестра,
мила сестра, ясна звезда;
ако варнем азе тебе,
че ти вземем добра коня,
добра коня вирогона.
Ка е било утре рано,
утре рано от зарана,
станал си е млад неженет,
та си справи добра коня,
добра коня вирогона.
Уяхна си млад неженет,
уяхна си добра коня,
та си ойде накрай земье,
дека слънце рог подава,
рог подава да огрева;
направиха вяра, клетва,
вяра, клетва, голем облог,
па пойдоха да си ида.
Слънце грее по небеса,
млад неженет по земята.
Слънце ойде на ручока,
млад неженет на пладнина.
Ка отиде на пладнина,
поби копье, веза коня,
па си легна, та заюсна,
та заюсна, та си заспа.
Кон му цвили, земя копа:
- Стани, стани, млад неженет,
слънце ойде на захода,
а ние сме на сред земя.
Ка си стана млад неженет,
уяхна добра коня,
добра коня вирогона,
тури нога у зенгия,
та прелете осемдесе,
осемдесе кадилъци,
деветдесет вилаете,
отиде си сълнчу двори,
претече си Ясно слънце.
Ка отиде слънчу двори,
излезнала сълнчу сестра,
сълнчу сестра, ясна звезда
Проговори сълнчу сестра,
сълнчу сестра, ясна звезда:
- Хвала тебе, млад неженет,
да камо ти Ясно слънце?
Отговаря млад неженет:
- Хвала тебе, сълнчу сестро,
слънце назад изостана,
ела близо да ти кажем,
да ти кажем що да правим.
Ка си прийде сълнчу сестра,
ка си прийде да ю каже,
пружил се е млад неженет,
та си вана сълнчу сестра,
хванал я е десна ръка,
па я качи на конята,
па си пойде да си иде;
излезнал е низ дворове,
та си пойде по друмове,
и тогай го слънце срещна,
па му слънце отговаря:
- Хвала тебе, млад неженет,
що си везел, туку носи.
Станянине, господине!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014