|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвали се Добър юнак
вечер, вечер на кладенец,
че си има добра коня,
за ден земя обихожда,
обихожда, пак дохожда.
Зачуло го Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
хайде с тебе на обзалог
ако мене ти надминеш
ще ми вземеш малката сестра,
малката сестра Ангелина;
ако аз теб надмина -
ще ти взема добра коня,
добра коня, чер гарвана.
Обзаложили се, тръгнали са,
кат стигнали насред пладне,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ази тука си почивам,
и почивам, и поспивам.
Че полегна и Добър юнак,
кат полегна и заюсна.
Задмина го Ясното слънце.
Добра коня с краком тропа,
с краком тропа, с ноздром диха:
- Ставай, ставай, Добър юнак,
задмина те Ясно слънце!
Тогаз стана Добър юнак,
че надметна лява нога,
дор надметне дясна нога,
надмина си Ясното слънце.
Че му кердоса милната сестра,
милната сестра Ангелина.
Сладка вода, Провадийско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|