|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се Добър юнак,
Младине ле, божне ле, мой Коладе ле,
снощи вечер на геранче,
на геранче пред девойки,
пред девойки, пред юнаци,
че имам хранен коня,
че той вземал за ден земя,
за ден земя, за нощ небе!
Причува го Ясно слънце,
как го зачува, попита:
- Ой те тебе, Добър юнак,
що се хвалиш снощи вечер,
на геранче пред девойки,
пред девойки, пред юнаци,
че си имаш хранен коня,
че той вземал за ден земя,
за ден земя, за нощ небе?
Хайде и ний да се хванем!
Аз тебе ако надмина -
ще ти взема хранен коня,
дето взема за ден земя,
за ден земя, за нощ небе!
Ако ти мене надминеш -
на чест да ти й мойта сестра,
мойта сестра Вангелина!
На чело й ясно слънце,
на гърди й ясен месец,
на поли й дребни звезди!
Хванали се и тръгнали,
стигнали студно кладенче,
Добър юнак от кон слезе,
от кон слезе, вода пивна,
вода пивна, чадър спусна,
чадър спусна, сън заюсна.
Слънце отива на обеда,
Добър юнак все не става,
конче тропа, отговаря:
- Ставай, ставай, мой стопанко,
слънце отива на обеда
и ти оставаш без мене,
ти - без мене, аз - без тебе!
Добър юнак все не става,
слънце отива, та засяда,
конче тропа, отговаря:
- Ставай, ставай, мой стопанко,
слънце отива, та засяда
и ти оставаш без мене,
ти - без мене, аз - без тебе!
Че се стреснал Добър юнак,
как се стреснал, сълзи ронил.
Пак му конче отговаря:
- Мълчи, мълчи, мой стопанко,
ам бръкни в коюн джобове,
че извади тънка махрама,
че подбради бели лица,
да н' те брули бруен вятър,
да не погрози бяло лице!
Отговори Добър юнак:
- Ако изминем слънцето,
ще те кова с сребро подкови,
ще ти позлатя гривата!
Дорде юнак се намести -
конче стигна досред пътя;
дорде юнак поразгледа -
конче стигна Ангели двори.
Кончето му пак тропаше,
а Добър юнак хлопаше,
хлопаше, отговаряше:
- Излез, излез, Ангели мома,
отвори ми чемшир порти,
подай ми студена водица!
Кат' го зачу Ангели мома,
отвори му чемшир порти,
подаде му студна вода.
Той не пое студна вода,
ами пое мома Ангели,
за ръчица, за десница,
че я гуди на конче си,
занесе я татък долу,
татък долу - бащин двори!
Отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, мой стар баща,
мой стар баща, стара майко,
ето я на вази снаха,
а пък тя на мене - жена!
С веселина, с добър вечер,
тебе пеем, Добър юнак!
Русе; коледна - на момък; зап. Д. Г. Сокеров (СбНУ 13/1896, с.
10, № 12).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|