* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам добро конче,
добро конче, бърже ходи;
обиходям за ден земя,
за ден земя, сета земя,
обиходям и доходям.
Как го й зачул Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
да се хванем, обзаложим,
обзаложим голям залог;
да си сторим вяра и клетва -
ко обидеш за ден земя,
за ден земя, сета земя;
ко обидеш и да дойдеш,
да ми вземеш мила сестра,
мила сестра Ангелина;
ко не можеш да обидеш,
ще ти взема добро конче.
Излязъл е Добър юнак,
сутру рано преди слънце.
Слънцето си изгряваше,
Добър юнак конче седлай.
Оседла го Добър юнак,
изведе го срещу слънце.
Дори метне десна нога,
че отиде кончето му,
че отиде до сред земя,
пък слънцето на обяда.
Че се запря Добър юнак,
на сред земя под сенчица,
под сенчица орехова,
че си върза добро конче,
че го върза у орехче,
че си легна, та си заспа.
Кончето му с крака рита,
с крака рита, с уста цвили:
- Стани, стани, Добър юнак,
че отиде Ясно слънце,
че отиде навръх пладне!
Че се стресна Добър юнак,
че си скокна Добър юнак,
че отвърза добро конче;
дори метне десна нога,
че обиде сета земя,
че обиде и се върна.
Че отиде на слънцето,
на слънцето на портите.
Ангелина по двор ходи.
Като видя Добър юнак,
отвори му, посрещна го,
развожда му добро конче.
Че си чака Добър юнак,
дори дойде Ясно слънце -
че си дошло по вечеря.
Седнали са със юнака,
да си ядат, да си пият.
Ангелина диван седи,
налива им да ги пои.
Че са яли, че са пили;
че си дало Ясно слънце,
че си дало мила сестра,
мила сестра Ангелина,
че я дало на юнака.
Покачи я Добър юнак,
покачи я на конче си.
Занесе я Добър юнак,
занесе я у дома си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014