* * *

Юнак и Слънце се надварват

Снощи дойде Михал на седенка,
похвали се при малките моми,
дека имал коня Вирогона,
що претича али и ветрове,
що минуе това Ясно слънце!
Ако мине Михал това Ясно слънце -
да му даде това Ясно слънце,
да му даде сестра Перусия;
а ако мине това Ясно слънце,
ако мине Михала юнака, -
да му вземе коня Вирогона!
И си с' иди Михал, вреден юнак.
Слънце стана вече голем ручек,
Михал седи у хладни механи,
та си пие това руйно вино,
и си пие лютица ракия.
Дума дума слънчевата майка:
- Е, Миале, е, вреден юначе,
ка не знаеш облог да си държиш,
що се фащаш със Ясното слънце?
Слънце стана вече голем ручек,
а ти пиеш у хладни механи,
та си пиеш това руйно вино,
и си пиеш лютица ракия!
Михал стана, та коня изведе,
и си тури нога у зенгия;
дур да тури, богме, и оная,
и достигна това Ясно слънце,
и го стигна, и го задмина:
- Добра стеджа, мое Ясно слънце!
- Дал Бог добро, Михале юначе!
Къде си коня обързило,
чекай мене, заедно да идемо...
А Михал му дума продумуе:
- Чуеш мене, мое Ясно слънце,
я че ойдем на твои пладнища,
че да ойдем мало да си преспим;
кога минеш, тизе да ме окнеш!
Заминало това Ясно слънце,
заминало, а го не окнало.
Дума дума Михалови коня:
- Е, Михале, вреден юначе,
що съм тебе азе наделело,
та ме даваш на Ясното слънце?
И Михаля тогай събудило.
Па си яхна коня Вирогона,
и го яхна, и го си пребутна,
и си стигна това Ясно слънце,
па го стигна, па го и замина.
Дума дума това Ясно слънце:
- Е, Миале, е, вреден юначе,
просто тебе да е моя мила сестра!
Я очем тебе коня да ти вземем,
я коня ти кого вредна било -
достигна ме и ме, бре, замина!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014