* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Вранко юнак
снощи вечер на механа:
- Я си имам врана коня,
за ден земя обихождам!
Как го дочу Ясно слънце,
па на Вранко отговаря:
- Ей те тебе, Вранко юнак,
хайде да се обложиме -
ако обидиш за ден земя,
имам дарба да те даря
мойта сестра Емшерина!
Кога било утра рано,
ка е станал Вранко юнак,
назоби си врана коня,
назоби го бяла пченица,
напои го руйно вино,
пристегна му колането,
колането, подпръзите -
подпръзите му жълти смоци,
юзди му са люти змии.
Таман слънце на изтока,
тури нога на зенгии;
доде тури и другата -
кон му литна и пролитна,
и прелитна, та премина
седемдесет вилаета,
осемдесе кадълъка,
та отиде насред земя.
Там си найде нова чешма,
поби кола, върза коня,
та полегна, час заюсна.
Кон ми висна и провисна:
- Стани, стани, Вранко юнак,
че пладнина заминува,
икиндия обихожда,
ние още насред земя!
Ка е станал Вранко юнак,
та извади влашко ноже,
та напира ту на себе,
ту на себе, ту на коня!
Кон ми висна и провисна,
па на Вранко отговаря:
- Ой те тебе, Вранко юнак,
що напираш ту на мене,
ту на мене, ту на себе?
Престегни си тънка снага,
превържи си руса глава,
да ти очи не изпаднат...
Послуша го Вранко юнак,
престегна си тънка снага,
превърза си руса глава;
тури нога на зенгия,
доде тури и другата,
кон ми литна и пролитна.
Таман слънце на захода,
Вранко юнак - слънце на двор!
Слънце сестра отговаря:
- Я излезни, мила сестро,
мила сестро Емшерино,
донеси ми златен аздер,
та си прекрий ребра коня -
ти си коня настойница
и на Вранко любовница!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014