* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се й Богдан юнак,
Богдане ле, Добър юнак,
че си има ален коня,
ален коня, хранен коня.
С ориз зобял, с вино поял,
с нож го дупчал, кръв не пущал.
За ден ходял, обхождал
от край небя, до край земя.
Де го зачу Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Богдан юнак,
аз със тебе бас ще правя.
Ако аз тебе подмина,
ще ти взема ален коня.
Ако ти ме мен надминеш,
ще ми вземеш милна сестра,
милна сестра Ангелика.
Бас направили, бас сторили.
Наизгрява Ясно слънце,
Богдан юнак кон седлае.
Ясно слънце на пладнушка,
Богдан юнак насред земя.
Богдан юнак дърво видял,
едно дърво столовито,
под дървото студна вода.
Богдан юнак кон отседла,
та конче да попийне.
Как понанка, тъй й заспа.
Ясно слънце на икиндушка,
Богдан юнак под дървото.
Хранен коня с крак потропа,
с крак потропа, с глас подсвирна:
- Ставай, ставай, Богдан юнак,
че Ясно слънце и на икиндушка.
Че си стана Богдан юнак,
преметна си хранен коня.
Ясно слънце на залезе,
Богдан юнак в слънчеви порти,
отговаря Ясно слънце:
- Халал да ти й Богдан юнак,
милна сестра Ангелина.
Ой, наздраве, Богдан юнак!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014