|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Хей, Рабрьо льо, млад неглавен,
млад неглавен, млад неженен,
снощи се е хвалел, кълнал,
на водата, на чешмата,
пред момите, пред момците,
пред кметове и пред кметици:
- Имам конче вихро-вятра,
за ден земя обихадя,
пак си вечер тук дохада!
Де го зачуло Ясното слънце,
та му изпрати добър хабер,
добър хабер, два полана,
два полана, три чауша:
- Ходите го, доведете,
да си сторим облогата,
облогата с по господа!
Ако ли ме той надвари,
имам сестра хемшарлийка,
ще е Рабрьом първо любе.
Ако ли го аз надваря,
ще му взема вихро-вятра.
А га слънцето рог издаде
и млад Рабер коня изведе,
обседла го, обюзда го,
сини седла, жълти юзди,
че си метна десна нога
на коньови кован щербен.
Дорде Рабрьо да заседне
кон проязди два на десне,
два на десне кадълъка,
Влашка земя и Бойданска.
А га слънцето на планина
и млад Рабер насред земя.
Тогава слънцето отговаря:
- Ой, орачо льо, мой копачо,
побийте си чекенето,
пусни си чифтувето,
дано рече млад Рабер -
планина е докундисала,
фабе, кубе върже коня
под орешова столовата.
Коня му вещи, с ноги трещи:
- Ой, стопаниньо льо, мой стопаньо
що ти беше облогата,
облогата с по господя,
ей че ли ма слънце надвари,
ще ти вземе вихро-вятра.
- Ой, коньо льо, мой коньо льо,
дали тебе да загубя,
или мене да погубя?!
- Нито тебе погубявай,
нито мене загубявай,
лу си вържи бяло лице,
бяло лице с бял тестемел,
черни очи с черна кърпа,
да те не вейка не подметне,
да те ни вятър не подухне,
че си метни десна нога
на коньови кован щербен.
Дорде Рабер да заседне
коня проязди дванайсне
дванайсне кадълъка,
Влашка земя и Бойданска.
А га слънцето на икиндия
и млад Рабер на портите.
Тогава слънцето отговаря:
- Ой, Рабрьо льо, млад неглавен,
млад неглавен, млад неженен,
постой, почакай, бре, млад Рабер,
да извикам мойта сестра,
мойта сестра хемшарлийка,
да е Рабьом първо любе.
Храни му коньо льо, стопанице,
да го храниш едно зърно,
едно зърно ра пшеница.
Пой го коньо льо, стопанице,
да го поиш руйно вино,
руйно вино трижгодинско.
Тебе пеем, бре, млад Рабер,
тебе пеем, Бога славим.
От Бога ти много здраве,
от юнаци веселене.
Плевун, Ивайловградско; коледна - на млади зетьове, които имат
една година семеен живот (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|