* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе ле,
снощи вечер пред момите,
пред момите и момците,
че си има хранен коня,
че си обижда за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
От где го зачу Ясното слънце,
хабер праща, дор три звезди,
де й да дойде Добър юнак,
да го видя какъв е човек,
дето си има хранен коня,
дето си обижда за ден земя,
за ден земя, за нощ небе.
Аз ще с него каул хвана,
каул хвана, бас бася,
ако мене той надмине,
ще ми вземе милна сестра,
милна сестра Ангелина.
Ако ази го надмина,
ще му взема хранен коня,
хранен коня, руса глава.
Като зачува Добър юнак,
че си отиде пред яхърец,
че си отключи хладен яхър,
че си очеса хранен коня,
назоби го с бял оризец,
напои го с руйно вино,
оседла го със синьо седло,
синьо седло дафинено,
препаса го със златен ремък,
изведе го на зла стърмен,
че възседна хранен коня,
че си отиде при слънчеви,
при слънчеви бели порти,
че похлопа, потропа,
да му излезе Ясното слънце,
най му излезе слънчева майка.
Провикна се Добър юнак:
- Де да излезе Ясното слънце,
аз със него каул хванах,
каул хванах, бас бася!
Ако мене той надмине,
ще ми вземе хранен коня,
хранен коня, руса глава;
ако ази го надмина,
ще му взема милна сестра,
милна сестра Ангелина!
Отговаря слънчева майка:
- Ясно слънце хабер няма,
хабер няма да изгрява.
Разсърди се Добър юнак,
разяри си хранен коня,
разяри го, разигра го,
че си блъсна бели порти,
че си влезе в равни двори,
че си върза хранен коня,
хранен коня у градинка,
метна риза в ран босилек,
простря крака в жълта ружа,
че заспа Добър юнак.
Слънце трепти да изгрява,
кон с крака тропа,
с крака тропа, юнак буди,
с уста цвили, юнак вика,
с ноздри духа, мъгла вдига.
Слънце на обед отиде,
кон с крака тропа,
с крака тропа, юнак буди,
с уста цвили, юнак вика,
с ноздри духа, мъгла вдига.
Слънце отиде на право пладне,
кон с крака тропа,
с крака тропа, юнак буди,
с уста цвили, юнак вика.
Трепна юнак, събуди се,
че зарони дребни сълзи.
Провикна се хранен коня:
- Ой те тебе, Добър юнак,
недей рони дребни сълзи,
дан разкиснеш черна земя,
я си бръкни в своим джобец,
че си извади син тестемел,
превържи си бяло лице,
дан те грее Ясно слънце,
дан те вее Вихър вятър.
Дор се юнак на кон метна,
кон си отиде насред земя,
дор се юнак понамести,
кон си отиде до слънце,
на слънчеви бели порти,
че похлопа, че потропа,
да му излезе Ясното слънце.
Не му излязло Ясното слънце,
най му е злязла милна сестра,
милна сестра Ангелина.
Провикна се Добър юнак:
- Де да излезе Ясното слънце,
аз с него каул хванах,
каул хванах, бас басих,
ако мене то надмине,
ще ми вземе хранен коня,
хранен коня, руса глава.
Ако ази го надмина,
ще му взема милна сестра,
милна сестра Ангелина!
Провикна се милна сестра:
- Ясно слънце хабер няма,
хабер няма да зализа.
Провикна се милна сестра,
милна сестра Ангелина:
- Що не залага друго нещо,
че залага милна сестра,
милна сестра Ангелина?!
Че я хвана Добър юнак,
за ръчица, за десница,
че я метна отзад на коня,
заведе я при майка си.
Провикна се Добър юнак:
- На ти, мале, от мен отмяна,
за теб отмяна, за мен промяна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014