|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвали се Добър юнак, Коладе ле,
челебия с добър коня,
че си има хранен коня,
хранен коня - вихрогоня.
Че привлезе в тъмен яхър,
че изведе хранен коня,
оседла го със синьо седло,
препаса го с жълти смоци,
че му тури алтън юзда,
възседна го, препусна го,
че му даде дълъг пътя.
Из крака му искри изскачат,
из носът му син-бял пламък.
- Бързай, бързай, хранен коньо,
да отидем татък долу,
татък долу, в долно село.
Там си имам милна сестра,
милна сестра Ангелина.
Ще те храни с кило ориз,
ще те пои с шира-вино.
И наздраве тебе, Митко!
Оризаре, Поморийско; коледна - на ерген (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|