Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Дели Рабльо,
слънцето отиде, ей го на залез,
сутрин, вечер по кладенци,
по кладенци, по изворци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам една коня,
една коня - яврун коня.
За ден обхожда земя и небе,
хем обхожда, пак дохожда
и аз надминавам Ясното слънце.
Откъде го чу Ясното слънце,
откъде го чу каил не беше,
отговаря Ясното слънце:
- Та кой е този дето се хвали
сутрин, вечер по кладенци,
по кладенци, по изворци,
пред момите, пред момците?
Сам да дойде да вървим,
да вървим, да се надвървим.
Че той мене ако надвърви,
ще ми вземе мила сестра,
мила сестра Ангелинка.
Че аз него ако надвървя
ще му взема една коня,
една коня - яврун коня.
Че стана, стана Дели Рабльо,
кат си стана кон си хвана,
назоби го, напои го.
Назоби го с бял ориз,
напои го с руйно вино,
оседла го, опетла го,
оседла го със синьо седло,
препаса го с пъстра змия,
уюзди го със златна юзда.
Че си хвърли лява нога,
дорде прибере дясна нога,
кон му отиде татък долу,
татък долу на белянка,
дето моми платно белят,
дето булки ризи перат.
Че слезе, слезе Дели Рабльо,
как слезе гаргия заби,
гаргия заби, кон си върза,
кон си върза, сън заюсна.
Кон му цвили, яра вдига:
- Я стани, стани, Дели Рабльо,
слънце отиде на икиндия.
Пак не си стана Дели Рабльо.
Кон му цвили, яра вдига,
яра вдига до синьо небе:
- Я стани, стани, мой стопанко,
мой стопанко, мой душманко.
Че стана, стана Дели Рабльо,
Ей Коладе, мой Коладе!
как си стана кон си хвана,
че си хвърли лява нога,
дорде прибере дясна нога
кон му отиде отатък горе
на слънчови чемшир порти.
Кон потропа, той похлопа.
Обади се слънчова майка:
- Та кой е този, дето тропа,
дето тропа, дето лопа?
Отговаря Дели Рабльо:
- Аз съм, аз съм - Дели Рабльо.
Няма ли го Ясното слънце?
Отговаря слънчова майка:
- Няма го, няма, ето го пристига.
Че влезе, влезе Дели Рабльо
в слънчеви равни дворове,
че си взема Ангелинка!

 


Опака, Поповско; коледна - на момче в Долната махала (Архив КБЛ-ВТУ); гаргия - бастун.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014