|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
снощи вечер на седянка,
на седянка, на предянка,
пред момите, пред булките,
че си има вярно конче -
за ден ходи от изтока,
от изтока до запада.
Отде го зачу Ясното слънце!
Отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
как ти смееш да се хвалиш,
че си имал врана коня -
за ден ходиш от изтока,
от изтока до запада?
Па отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, Ясно слънце,
имам си го, не отказвам.
Ако ти ме надпревариш,
ще ми вземеш врано конче,
ако те аз надпревара,
ще ти взема мила сестра,
мила сестра Месечинка.
Рано ранил Добър юнак,
рано ранил с Ясно слънце.
Тръгнали са на превара.
Доде Слънчо на обяда,
Добър юнак - чак на пладня.
Доде Слънчо да й на пладня,
Добър юнак - на икиндия,
доде Слънчо на икиндия,
Добър юнак - на вечеря
при слънчови чемшир порти.
И го среща Слънчу сестра!
Мартен, Русенско; коледна - на ерген, на мома, "младоженска"
(СбНУ 60/1993, № 21 - "Юнак спечелва слънчовата сестра - Месечинка").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|