|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Коледо, изяздило малко момче,
ой Коледо, мой Коледо,
малко момче, врано конче.
Обед бе му в Дряно поле,
право пладне в планината,
икиндия във София.
Кон продума под момчето:
- Леле, варе, малко момче,
доде мислиш ти да стигнеш?
Мойте крака дърво да са,
доде стигнем ще се строшат!
Мойте очи вятър да са,
вятър да са, извя щат се!
Малко момче отговаря:
- Айде, айде, врано конче,
довечера дано стигнем.
Ще те вържа във яхъра,
ще ти турна пресно сено,
пресно сено, детелина;
ще ти турна бяла зоба,
бяла зоба оризова.
Да си ида из Кратово,
да си видя първо либе,
първо либе, тънка Донка.
Луковит (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|