* * *

Юнак и Слънце се надварват

- Я бре, Храбрьо, млад неженен,
снощи си се хвалил, кълнал
на чешмата, на водата,
пред момите, пред момците:
"Имам коня вихра-ветра -
за ден земя обзахожда,
пак си вечер тук дохожда!"
Отде го зачу Ясното слънце,
та му прати добър хабер,
два йолана, три чауша:
- Де да ми е млад мил Храбер,
тук да дойде да сториме,
да сториме облогата!
Та сторили облогата
от земята до небото.
Ясно бе слънце рог издало,
млад ми Храбер кон изведе,
изведе го, обседла го
сини седла, жълти юзди.
Дорде си метна десна нога,
кон му надметна дванайстя,
дванайстя кадалъка,
кадалъка, казалъка.
Ясно бе слънце на пладнина,
млад ми Храбер насред земя.
Прирукало Ясно слънце:
- Фой орачи, фой копачи,
отпускайте воловете,
забодете с чекелето,
отпуснете копачето,
дано ми рече млад, мил Храбер -
пладнина е, ерина е!
Тогаз ми рече млад, мил Храбер:
- Пладнина е, ерина е.
Тогаз ми слезе под селото,
под селото, в ливадето,
дето моми платна белят
и главени - тенки дари.
Забил коня, бърза коня,
че курдисал зелен чадър,
че ми седнал под чадъра.
Кон му врещи, с ноги трещи:
- Фой, стопане, мой душмане,
мойте ноги дърво ли са,
мойта снага камък ли е,
мойта душа пламък ли е?
Отговаря млад, мил Храбер:
- Фой, коньо льо, мой мил коньо,
дали назад или напред?
- Яко напред - стигне щеме,
яко назад - йоти щеме,
привързи си белото лице,
белото лице с бел тестемел,
черни очи с червен чумбер,
да те ветър не подуха,
да те вейка не отметне!
Ясно бе слънце на икиндия,
млад, мил Храбер - на портите.
Прирукало Ясно слънце:
- Фой, мале ле, стара мале,
да излезе мойта сестра,
да си хване Храбра коня,
тя е Храбрьом първо либе,
врана му коня - стопанина!
Тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014