* * *

Юнак и Слънце се надварват

Изтекла ми е ясна зора,
ой Коледо, мой Коледо,
зад оная равна гора.
Не ми било ясна зора,
най ми било храбър юнак,
храбър юнак с храбра коня,
храбра коня Шарколия,
Шарколия - газибара.
Кон побада, заминава,
отведе го в Дрено поле.
Там юнак си не заседна,
не заседна да обедва.
Кон побада, заминава,
икиндия - в град София.
И там юнак не заседна.
Сам си коня проломони:
- Ай те тебе, чорбаджийо,
обед бе ти в Дрено поле,
тама ти си не заседна,
юнак обед да обедва,
конче малко да почине.
Икиндия - в град София,
и там ти си не заседна,
чорбаджия да вечера,
конче малко да почине.
Мойте крака дърво ли са,
мойто сърце камък ли е,
мойте очи звезди ли са,
моите уши стрелки ли са?!
Проговаря храбър юнак:
- Я си бегай, добра коня,
добра коня Шарколия,
че отивам за Кралково,
за Кралково, за край земя!
Там ме чека чета момци,
чета момци колеждане,
да им бъда благословник.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014