|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвали се добрия юнак,
бре, добър юнак с по-добра коня,
че си има хранена коня -
за ден ходи, ходи-обхожда,
ходи-обхожда и пак си дохожда
и заминава Ясното слънце!
Де го й зачуло Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, добър юнак,
ние лесно да се хвалим,
както тебе снощи вечер
на кладенче, на изворче,
пред момите, на момците,
че си имаш хранено конче,
за ден ходиш, ходиш-обхождаш,
ходиш-обхождаш и пак дохождаш
и заминаваш Ясното слънце.
Хайде да се обзаложим:
ако заминеш Ясното слънце,
ще му вземеш мила сестра,
мила сестра Ангелина;
ако те замине Ясното слънце,
ще ти вземе хранено конче!
Сторили са голям каул -
слънце хваща открай небе,
добър юнак открай земя.
Слънце трепти на малък обяд,
добър юнак насред земя,
кон отседна да пладнува,
кат отседна и сън задряма.
Изпреварило Ясното слънце,
то отиде на икиндия,
конче цвили, цвили, тропа
и на юнак проговаря:
- Ставай, ставай, добър юнак,
ти ще ме дадеш на Ясно слънце,
да ме искри деня и ноще!
А че стана добрия юнак,
че си уми бяло лице,
та го покри с бяла кърпа,
че възседна бърза коня
и на конче тихом дума:
- Бързай, конче, бързай, джанъм,
веднаж да минем синьото бърдо!
Отговаря хранено конче:
- Мойта душа пламък ли е,
мойти крака камък ли са?!
Като вървеше Ясно слънце,
искри пуща до земята;
кат бягаше хранено конче,
прах дигаше до небето.
Слънце минава икиндия,
добрия юнак в пуста София;
слънце трепти на захода,
добрия юнак накрай земя,
накрай земя, кон развежда;
слънце захожда и сълзи рони,
че ще му вземат мила сестра,
мила сестра Ангелина.
Кортен, Новозагорско; коледна - на ерген (Джиджев 2014, № 46).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|