* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се е млад юнак
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците,
че си имал врано конче -
за ден света обхождало,
обхождало и дохождало.
От де го зачу Ясно слънце,
то на юнак тихом дума:
- Ой, те тебе, Добър юнак,
ти се хвалиш, че си имаш,
че си имаш врано конче -
за ден светът обхождало,
обхождало и дохождало.
Ако можеш туй да сториш,
ще ти даря слънчо мома,
ако не можеш туй да сториш
ще ти взема твоята глава.
Кога дошло слънчо пладне,
Добър юнак във механа
пие вино три годишно.
Кога дошло крива пладня,
Добър юнак си отива.
Па си влезе в равни двори,
че си извади врано конче.
С бял ориз го е назобило,
с руйно вино напило,
че му дума Добър юнак:
- Ой, те тебе, врано конче,
ако надбягаш слънцето,
гривата ще ти позлатя,
краката ти ще посребря.
Конче цвили, с крака рови
че се качи Добър юнак,
Добър юнак на врано конче.
Конче хвърчи, в небесата лети
таман слънчо да захожда,
Добър юнак на портите.
Конче цвили, с крака тропа
да излезе слънчо мома.
излязла е слънчо мома,
та им вземали Добър юнак,
Добър юнак с врано конче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014