* * *

Юнак и Слънце се надварват

Яде, пие, Коладе, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе, Коладе ле,
и се хваля, че си има
хранен коня фирогоня,
деня обижда земя и небе,
земя и небе, и се връща.
Де го зачу Ясно слънце,
та си прати бързи слуги,
да намерят Добър юнак.
Че са отишли бързи слуги,
намерили Добър юнак,
казали му: -Много здраве,
много здраве от Ясно слънце,
то те вика на изтока.
Че си отиде Добър юнак,
отдалек му се поклони,
отблизо му селям даде.
Отговаря Ясно слънце:
- Пома Бог ти, Добър юнак!
Отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, Ясно слънце,
що ме викаш тук при тебе?
Отговаря Ясно слънце:
- Аз те викам тук при мене,
що се хвалиш, че си имаш
хранен коня вирогоня,
деня обижда земя и небе,
земя и небе, и се връща.
А да пуснем бърза кушия!
Отговаря Ясно слънце:
- Ако ли ме ти надминеш,
ще ти отдам планините,
планините с греините,
ако ли те аз надмина,
ще ти отвзема хранен коня.
Одумали, хортували,
и каул са направили,
бърза кушия са пуснали.
Ясно слънце на изгрева,
Добър юнак на пладнушка,
че си слезе от хранен коня,
че си изтегли тънка сабя,
набучи я в черна земя,
че си върза хранен коня,
че си легна под кончум сянка.
Я слънцето на пладнушка,
Добър юнак още спи.
Я слънцето на икиндия,
на Добър юнак кончето му,
цвилом цвили и с краком тропа,
че събуди Добър юнак.
Отговаря на Добър юнак:
- Ясно слънце на икиндушка,
а ти си още на пладнушка!
Че си скочи Добър юнак,
побучи си тънка сабя,
възкачи си хранен коня,
доде Ясно слънце на икиндушка,
Добър юнак го изпреваря
и се повръща пак на пладнушка.
Отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
халал да ти са планините,
планините с греините.
Отговаря Добър юнак:
- Ой те тебе, Ясно слънце,
халал да са на тебе планините,
планините, греините,
стига на мене туй юнаство!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014