* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
Добър юнак, с добра коня -
на ден земя обхожда
и пак сварва да си дохожда!
Де го зачу Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
я ха да се обзаложим,
обзаложим голям залог!
Ако ти ме минеш, задминеш,
халал да ти й мойта сестра!
Ако тебе аз надмина,
ще ти взема хранена коня!
Слънцето изгря и подскочи,
Добър юнак спи, не става.
Слънце отиде в пладнина,
Добър юнак спи, не става.
Кон му цвили, с краком бие,
с краком бие, с устом дума:
- Ой те тебе, Добър юнак,
що ме даваш по чужбина,
по чужбина, по чужди хора?!
Слънце отиде на икиндия,
Добър юнак тогаз стана,
че си изведе хранена коня,
оседла го, обюзда го,
препаса го със сини смоци,
назоби го с бял ориз,
напои го с руйно вино.
Докат тури дясна нога,
кон му отиде до сред земя,
докат тури лява нога,
кон му отиде докрай земя.
Добър юнак се е върнал,
чак тогаз Слънце отиде,
Слънце отиде на икиндия...
Че му даде свойта сестра,
свойта сестра, милна сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014