|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се Дан войвода,
Даньо льо, Данчо льо, Дан войвода,
похвалил се с хранена коня.
Де го й зачуло Ясното слънце,
Ясното слънце, Ясният месец,
отговаря Ясното слънце:
- Бас ще свържа да бягаме!
Ако ме мене ти надминеш,
халал да ти й мойта мила сестра;
ако те тебе ази надмина,
ще ти взема хранена коня!
Слънцето трепти, трепти, изгрява,
а юнак лежи, лежи, не става,
кончето му цвили във сайвани,
във сайвани, на пайвани.
Става юнак, възсяда го,
че го пусна по чаири некосени
и по долове непосечени,
че си надминава Ясното слънце,
Ясното слънце, Ясният месец.
Отговаря тогаз Ясното слънце:
- Халал да ти й мойта мила сестра,
мойта мила сестра - ясната звезда!
Хай, наздраве, туй от нази!
Главан, Силистренско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|