* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се добър юнак
снощи вечер на седенкя,
отзарана - на чешмата
и пред моми, и пред момци,
че си има добра коня,
та надбегва Ясно слънце.
Дочуло го слънце с лучи:
- Слънце ли си, защо ли си,
да се хвали добър юнак,
че си има добра коня,
та надбегва Ясно слънце?!
Ясно слънце отговаря:
- Сам да дойде на истока,
дето слънце рог подава,
двама да се облагаме.
Ако ли ме он надоди -
да ми вземе мила сестра,
ако ли го яз надода -
да му взема добра коня,
добра коня, руса глава!
Отиде си добър юнак -
двама са се облагале.
Добър юнак - на обеда,
Ясно слънце - на изтока;
Ясно слънце - на обеда,
добър юнак - първо пладне.
Па запре се добър юнак,
пайваниса добра коня,
па преметна пребел чедър,
та си легна на сенчица,
та позаспа, та заплюсна.
Ясно слънце си пристигна,
и пристигна, и замина.
Ясно слънце - в икиндия,
добър юнак - първо пладне.
Добра коня цвилом цвили:
- Стани, стани, чорбаджийо,
отиде ти добра коня,
добра коня, руса глава!
Па стана си добър юнак,
чедър дипли да го сбере,
пайван бие - сълзи рони.
Продума му добра коня:
- И стигна ще, и замина!
Превържи си черни очи -
гора да ги не избриша,
претегни си клето сърце -
ветър да не те прекъсне!
Доде стъпи добър юнак,
доде стъпи в леви стръмен,
той си мина деветдесет,
деветдесет кадълъци.
Доде седна в синьо седло,
той си мина ощ деветдесет,
доде стъпи в десен стръмен,
той отиде на Кратово,
той отиде на Кратово,
на Кратово, накрай земя.
Добър юнак на вратата,
Ясно слънце - на коминя.
Продума си Ясно слънце:
- Излез, излез, мила мале,
излез, излез, мила мале,
та си срещни арно зекя!
Излез, излез, мила сестро,
та си срещни първо либе!
Наточете руйно вино,
та омийте врана коня,
пресипете пребел ориз -
назобете добра коня!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014