|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Ой, Храбро льо, млад неглавен,
млад неглавен, млад неженен.
Снощи се е хвалил, кълнал
на чешмата пред водата,
пред момите и момците:
- Имам коня вихроветря -
за ден земя обхожда,
пак си вечер тук дохожда.
Де го зачуло Ясното слънце,
та му прати добър хабер:
- Да си сторим облогато,
облогато пред Господа!
Ако мене той надвари,
имам сестра Ангелинка -
да е Храбром първо либе!
Ако него я надваря,
ще му взема вихроветря.
Кога слънце рог подаде,
той изкара бърза коня,
оседла го, обюзда го,
че си метна дясна нога,
кон проязди два налъка -
Влашка земя и Бойданска.
Кога слънце на пладнина
и млад Храбър на сред земя.
- Хей, орачи и копачи,
подметнете копачите,
побийте си чекелите,
дано рече млад Храбър,
че пладнина докундиса.
Че си легна и млад Храбър
да почине и заспива.
А кон вищи, с ноги трещи:
- Ой те тебе, мой стопанино,
що ти беше облогато,
облогато пред Господа?!
Па се сепна и млад Храбър
и на коня проговаря:
- Ой, коньо льо, мой коньо льо,
дали тебе да загубя,
или мене да погубя?
А коня му отговаря:
- Ой, стопане, мой стопане,
нито мене ще загубиш,
нито тебе ще погубиш,
я си вързи черни очи,
черни очи с черна кърпа,
да те вейка не подметне,
да те вятър не подвее.
Че си метна дясна нога
на коньова зенгия.
Кога слънце икиндия
и млад Храбър на портите.
- Стой почакай, млад Храбро льо,
да излезе мойта сестра,
да е Храбром първо либе.
Тебе пеем, млади момко,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве,
а от нази веселене!
Бориславци, Свиленградско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); облогато
- облог; вобийте - забийте; чекелите - остените; докундиса - дошъл, пристигнал;
вищи - цвили; зенгия - стреме.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|