|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се Добър юнак, Коладе ле,
Добър юнак, Коладе ле,
снощи вечер на кладенец
пред момите и момците,
че си има добро конче -
за ден ходи изток-запад.
Де го зачу Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
да се хванем на юбзало,
ако ме мене надминеш,
ще ми вземеш мила сестра,
ако те тебе надмина,
ще ти взема добро конче
Ясно слънце си изгрява,
Добър юнак в равни двори,
в равни двори кон седлова.
Ясно слънце на обяда,
Добър юнак конче качи,
дорде се на кон намести,
кон му сред земя отиде,
до край на земята стигна,
Ясно слънце на икиндия.
Че му взема мила сестра,
мила сестра Ангелина.
Белица, Тутраканско; зап. в Завет, Исперихско; коледна - на момък
(СИБ 1, № 111 - "Похвалил се Добър юнак, че с доброто си конче слънцето ще
надпревари").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|