* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
че си има добра коня,
за ден света обихожда,
и си вечер пак дохожда.
Де го зачу Ясно слънце,
как го зачу, тъй отиде
у момкови в равни двори,
равни двори, чемшир порти,
Че почука, ем повика:
- Излез, излез, Добър юнак!
Беше излял добр юнак.
Отговаря Ясно слънце:
- Ти ли ми се хвалба хвалиш,
че си имаш бърза коня -
за ден свята обихождаш,
обихождаш пак дохождаш?
Отговаря Добър юнак:
- Имам си го, бах не фашам.
Отговаря Ясно слънце:
- Дилким имаш, бах не фащаш,
че да идем, да се варим
от изтока, дур до захода;
ако да ме ти надминеш,
ще ми вземеш слънчом сестра;
слънчом сестра Ангелина,
ако да те аз надмина,
ще ти взема бърза коня.
Добър юнак реч прихвана,
реч прихвана, коня изведе,
оседла го, обюзда го:
- отишли са, варили се,
Мирили се ден до пладня.
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
имам адет аз на пладня,
да отсядат, да присядат
жътварите в стърнището,
говедари - в ливадето,
овчарите - в пладнището,
а ний с тебе - на пладнина.
Добър юнак реч прихвана,
реч прихвана, от кон слезе,
че си бръкна в дясна джоба,
извади си медно колче,
побучи го в черна земя,
привърза си бърза коня;
пак си бръкна в лява джоба,
извади си зелен чадър,
че разпъна зелен чадър,
и си легна под чадъра,
как си легна - сьн заюсна...
Ясно слънце дебом деби,
дебом деби, да издеби;
издебило й Добър юнак -
Добър юнак - на пладнина,
Ясно слънце в икиндия.
Бърза коня право гледа,
право гледа, с крака рови,
с крака рови, ясно цвили,
ясно цвили, отговаря:
- Ой те тебе, Добър юнак,
да бях дърво - струшил би се,
да бях камък - пръснал би се;
ти ли си се обзаложал
с Ясно слънце да се вариш?
Ясно слънце й в икиндия,
а ний с тебе на пладнина!
Добър юнак от сън стана,
от сън стана и заплака.
Отговаря бърза коня:
- Ой те тебе, Добър юнак,
я тури си лява нога,
лява нога във зенгия,
дорде права да преметнеш,
ний ще стигнем Ясно слънце,
ще пристигнем, ще заминем!
Добър юнак реч прихвана,
той си тури лява нога,
лява нога у в зенгия,
дорде права да преметне,
пристигнали Ясно слънце,
пристигнали, заминали.
Ясно слънце в икиндия,
Добър юнак у слънчови,
у слънчови в равни двори,
коня води, отговаря:
- Излез, излез, Ангелино,
поеми ми бърза коня,
коня твоя, ти си моя!
Наздраве ти, Добър юнак,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014