* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Иска да умре под байрак)

Откакто се зора зазорило,
оттогази войска провървело -
кон до коня, юнак до юнака;
конете им като черен облак,
пушките им като гора елха,
сабите им като ясно слънце.
Отговаря Вълко байрактаря:
- С куп вървете, не са разделяйте,
тука има върли ми хайдути.
Дур издума Вълко байрактарин,
пушка пукна из гора зелена,
та удари Вълка у главата.
Вълко умря, език проговаря:
- Ой ви вази, вярна ми дружина,
носете ме и ме занесете,
занесете на път, на кръстопът,
с сабите ми гробец изкопайте,
с шапките си пръстта изхвърляйте,
на глава ми чешма изведете,
на крака ми цвете насадете,
на сърце ми церква съградете.
Който мине, Богу да се моли,
който мине, цвете да си бере,
който мине, водица да пийне,
и да рече: "Нека Бог да прости,
Бог да прости Вълка, добър юнак!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015