|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Има ли някой от Троян?
Гемийка плува по море,
малко я момче караше,
с тънка свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
сега, на, девет години,
все наедно пием и ядем,
вярно се не сме питали -
кой от коя е кааза,
има ли челяк от Троян,
бърза ли скоро да с'иде?
Я да ме малко почака,
доде в чаршия да ида,
да ида и да се върна,
голям армаган да купя!
Два брата - до два калпака,
две снахи - две косоплитки,
две сестри - две вити гривни.
На стара майка - ноженце,
ноженце с черно чиренче,
та кога иде в черкова,
като поклон да стори,
ноженце да се разтвори,
в сърцето да я пропори!
Да знае мама, да помни,
кога е сина гледала,
на занаят го не дала,
ами го мама пратила пратила,
млад гемиджия да стане.
Та си не зная, Божне ле,
ни зиме, лете кога е,
ни делник, празник кога е,
само си зная, Божне ле,
зимен и летен Никулден,
че тогаз спират гемии!
Слатина, Карловско (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=11683>
31.05.2015).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|