|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Има ли някой от Троян?
Две си гемийки плували, мъри,
по бяло море широко,
две ги момчета караха.
Най-подирнята гемийка
малко я момче караше,
със тънка свирка свиреше.
Свирка му свири, говори:
- Дружина верна, сговорна,
кат сме се вярно събрали,
не сме се вярно питали -
кой отде й и откъде й,
има ли някой от Шумян,
от Троянската касаба,
на гости да си отиде,
армаган ще му проводя -
на двама брата ботуши,
на стара майка ножченце,
ножченце с черно чиренче.
Да се провали мама ми,
че ме е мама пратила
млад гемиджия да стана!
Нисово, Русенско; хороводна (СИБ 1, № 957 - "Гемиджийче
кълне майка си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|