|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...
- Аз ти постилам шарени черги
да лягаш, любе, да лягаш,
а ти си стягаш хранено конче,
да бягаш, любе, да бягаш.
Ти, като бягаш, мене с кого оставяш?
- Тебе те оставям при двете майки,
да седиш, любе, да чакаш!
- Ти, кога видиш мъгла по полето -
това са моите нежни въздишки
от мене, любе, за тебе.
Ти, кога видиш роса по полето,
паднала, любе, легнала,
недей да мислиш, че е от Бога,
това са моите сълзи за тебе.
Свирците, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|