* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Kaкъв е спомен станало,
в Котел, град балкански,
из котленските балкани?
Манолчо и Мануш, двамата,
двамата, двете братчета,
ходили, хайдутували,
бесните турци да колят.
Манолчо дума бати си:
- Байне ле, бате Мануше,
какъв си сън сънувах.
Нашата сестра Еленка,
дето е в Котел женена,
мъжка си рожка добила
и го Манолчо кръстили,
на моето име - Манолчо,
името ми се поднови.
Ще ида, бате, ще ида
в Котел, бате, в града,
на дете бакшиш да занеса,
хайдушка чанта с пари,
с пари, с дребни рубета,
люлчица да му поднижат,
кога детенце люлеят,
рубенца да се раздрънкат,
детенце да си залъжат.
Мануш Манолчо думаше:
- Манолчо, братче Манолчо,
тук седи, братко, не ходи
в Котел, братко, в града,
в Котел, братко, е опасно,
в нашата сестра Еленка,
свако е турски заптия,
на турците ще те издаде.
Манолчо бати си не слуша,
че стана Манолчо, отиде,
в Котел град голям,
у какини си Еленкини
и на портите повика:
- Како мо, како Еленке,
я ми портите отвори!
Кака му, кака Еленка
тя си в къщи седи,
тя си детенце люлее,
люлее и му пееше:
- Нани ми, нани, Манолчо,
да раснеш и пораснеш,
хайдутин, мама, да станеш,
като вуйча си Манолча,
из Балкана, мама, да ходиш,
бесните турци да колиш.
Като Манолчо туй зачу,
тропнич ограда прескочи
и си в къщи влезе,
и на кака си викаше:
- Како мо, како Еленке,
не ме ли, како, познаваш,
аз не съм клето просяче,
ми най съм, како, Манолчо,
Манолчо, твоето братче!
Като го кака му познала,
скочила и го прегърнала,
прегръща и го целува,
и на Манолчо викаше:
- Манолчо, кака, Манолчо,
какво правиш тука, Манолчо?
Ако те види свако ти,
на турци ще те издаде!
Свако му отвън идваше.
Като отвънка той зачу,
че е Манолчо в къщи,
бърже се назад повърна
и при пашата отива,
и си Манолче издава.
Пашата заповед издаде,
бърже двора да обкръжат,
Манолчо да си заловят.
Назад му ръце вързали.
Телаля вика на Котел:
- Чувайте, малко и голямо,
днес са Манолчо хванали,
утре Манолчо ще бесят
сред Котел, сред мегдана,
да видите Манолча да бесят!
Ето, Манолчо идеше,
назад му ръце вързани.
Като до бесилка достигна,
Манолчо вика на турци:
- Я ми ръцете развържете,
аз зная свирка да свиря,
със свирка ще ви посвиря.
Нали са турците глупави,
че му ръцете отвързвали.
Манолчо свирка извади,
със свирка почна да свири.
Свирката свири, говори:
- Байне ле, бате Мануше,
бърже в Котел да дойдеш,
че ме турците хванаха,
уловиха ме и ще ме обесят.
Като си Мануш свирка зачува,
от свирка всичко разбира.
Че хвърли дрехи хайдушки,
облече дрехи везирски.
Бърже си ферман написа
и си в Котел отиде,
в Котел, сред мегдана.
Като го турци видяха,
отдалеч му поклон направиха.
Мануш ферман извади
и го на турци подаде.
Турци се на куп струпаха,
да си ферман прочетат.
Мануш при Манолча приближи
и му сабята подаде,
и тяхната сестра Еленка,
че се тримата развъртат,
сред Котел, сред мегдана,
до един турци изклаха.
И до днес турчин не смее
през Котел пеша да мине.
А че свака си улавят,
а че му главата отрязаха.
С кръв мустаки подсукват
и на свака си говорят:
- Свако ле, свако Николчо,
да знаеш, свако, да помниш,
кога Манолча издаваш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014