* * *

Песни за Цанко Дюстабанов

Събрали ми са, отбрали
трима-четирма даскали,
вяра са, клетва сторили -
народа да си повдигнат,
повдигнат, да го побунят.
Че кой ми беше първия?
Иванчо Търновенчето.
Че кой ми беше втория?
Цанката Дюстабанката.
Че кой ми беше третия?
Учител Киро Петрович.
Че са тръгнали, отишли
у Ряуца на училище.
Иванчо пушки извади
и на всекиму подаде,
че ги на талим учеше,
сам си той със две играе.
Малко ги, много поучи,
тъкмо ми до три недели.
Като ги добре изучи,
даде им дрехи войнишки,
че си дрехите облякоха,
и тънки саби впасаха,
развива байрак български,
на байрака са пишеше:
"Смърт или мила слобода!"
Отде ги съзря таз жена,
таз жена, таз изедница,
тя на пашата обади,
пашата Русчуклията.
Пашата хабер проводи
за триста черни арапи,
за триста башибозуци.
Те са при паша отишли,
че им пашата думаше:
- Скоро, по скоро идете
у Търновграда голяма,
Иванча при мене доведете!
Арапи слушат пашата,
те са у Търнов отишли,
че са Иванча хванали,
та го у Русчук завели,
на паша са го предали.
Паша на чардак седеше,
с наргиле тютюн пиеше;
като Иванча съгледа,
той на Иванча думаше:
- Каквот си търсил, Иванчо,
такоз си, олъм, намерил!
Той на арапи заръча
букаи да му ударят,
я на ръцете - блезици,
та го у тумрък хвърлиха.
Лежал е малко, не много,
тъкмо ми до три месеца,
тогаз се паша досети,
че ми е Иванчо затворник.
Той на заптии думаше:
- Скоро ми Иванча доведете!
Заптии паша слушаха,
те са Иванча довели.
Паша му беше кадия,
той си истинтак правеше
и си Иванча питаше:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, главата?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е главата.
Втори го истинтак питаха:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, войската?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е войската.
Трети го истинтак питаха:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, ятака?
Иванчо право казваше:
- Народа ми е ятака.
Паша се люто разсърди,
той на заптии думаше:
- Скоро го в Търнов карайте,
карайте и го обесете
сред Търнов, насред пазаря,
да види мало й голямо,
да види, да се научи,
как се тъй царство събаря!
Заптии Иванча прибраха,
караха, още биеха,
през сред го Търнов преведоха,
през голямата чаршия,
край неговите дворове,
дворове и къща висока.
Майка му в къщи седеше,
ю къщи при пенджерите,
памучен чорап плетеше
и му бримки четеше.
Кога из пенджер погледна,
че какво чудо видяла -
заптии карат Иванча,
назад му ръце вързани,
вързани и оковани.
Като го майка му съгледа,
хвърли чорапа настрана,
бяла си глава улови,
бели си косми скубеше,
в соба кат луда тичаше
и се у стени биеше.
Кат' я Иванчо съгледа,
той си сахатя извади,
сахатя позлатения,
и го майка си даваше,
кат го даваше, думаше:
- Я на ти, мамо, тоз сахат,
него да гледаш за мене!
Че го въз бесилка довели,
въз бесилка седят два реда,
два реда турци и българи;
турците турски думаха:
- Както търсил, намерил!
Там си Иванчо съгледа
своето либе Тодорка;
Тодорка сълзи ронеше
и към Иванча гледаше.
Той си главата поклюмна,
Тодорка въз него да иде.
Като въз него отиде,
той си пръстена извади,
пръстена, годенишкия,
на Тодорка го подаде,
кат го даваше, думаше:
- Я на ти, либе, тоз пръстен,
него да гледаш за мене!
Тогаз са Иванча вдигнали,
вдигнали да го обесят,
че се въжето скъсало.
Всичките българи викнаха:
- Иванчо й, олъм, праведен,
за правда Иванчо ще иде.
Втори път са го вдигнали.
Иванчо въже улови,
че на бесилка изскочи
и на българи думаше:
- Ой ви вас, мили българи,
що сте си ръце сгърнали,
що трайте, какво гледате?
Що не си пушки вземете,
турците да си избием,
народа да си ослободим?
Докога ние ще търпим
тез турски черни неправди,
техните тежки данъци,
данъци, тежки вериги?
Тъй като каза Иванчо,
той се по въже поспусна,
поспусна, още подрусна,
че се Иванчо обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013