* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Димчовата стара майка,
кога взела да умира
тя на Димчо поръчала:
- А бре, Димчо, мамин Димчо,
недей ходи нанадолу,
недей да пиеш баш ракия!
Димчо майка си не слуша,
а си ходи по кръчмите,
па си пие баш ракия.
Сутрин пие върла ракия,
а на обяд шербетлия,
на вечеря руйно вино.
Па си слезе нанадолу,
нанадолу, баш в чаршия.
Там завари едно турче,
едно турче анадолче:
- Колагере, а бре, турче!
- Ала разосан гюзел Димчо!
Каква беше твойта майка,
та ти даде тази хубост?
Димчо на турче продума:
- Ти да видиш мойта сестра,
мойта сестра, ран Боянка,
слънцето тя надгрява,
а месеца надвишава.
Турче на Димчо продума:
- Я да идем, да я видим,
да я видим твойта сестра.
Като отишли да я видят,
Димчо на Боянка дума:
- Я се облечи, Боянке,
на елече по гюбече,
на клепърци по шалварци.
Че се облече ран Боянка,
на елече по гюбече,
на клепърци по шалварци.
Като я видя младо турче,
па че чуди и се мае,
кой кон да яхне,
та Боянка да открадне.
Дали конче Звездоброец,
или конче Газибара?
Че си взема Враня коня,
Враня коня Газибара,
па открадна ран Боянка,
че заведе в Анадола.
Да я видят там пашите,
там пашите - баш бейовете,
какво чудо е имала наша,
наша земя България.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014