* * *

Далеч за невеста

Орех се листом развива,
зелен да бъде за зиме,
за лете сенки да чини.
Под него седят терзии,
терзии млади шегъртье,
сини ми седла кроея,
златни ми юзди лееха,
далек сватаве ке ходят,
оданат Сава, Морава,
одонат бели Дунава,
по убава бела Тодора.
Кога од тука ойдоха,
вишните црешни цъфтея,
кога се од там върнаха,
вишните црешни зреея,
деверье црешни берея,
на Тодора в скути турая
и на Тодора велея:
- Забни ни, снахо Тодоро,
да павниш да паметуваш,
кога по тебе ойдохме,
вишните црешни цъфтея,
кога се од там върнахме,
вишните црешни зреея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013