* * *

Далеч за невеста

Седяла Стоя, Стойно ле,
под червения трендафил,
та ситно везно везеше
и дребни сълзи ронеше.
Невяста през път минеше,
та си на леля думаше:
- Лельо льо Стойо, лельо льо,
везмо везаш и плачеш?
А Стоя си й думаше:
- Как да не плача, невясто,
мене баба ти главила
през дванайсет конака.
- Помниш ли, лельо, знаеш ли,
кога за мене дойдохте,
тий лешниците цъфтяха
и орешето ресяха?
Кога се оттам върнахте,
тай лешника капеше
и орешето брусея.
Мене ги двер сбираше
и ми ги на кон даваше,
даваше и ми думаше:
"На ти, невясто, лешнина,
та да ми помниш и знаеш,
кога си през туф минала,
кога си била невяста."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013