* * *

Далеч за невеста

Посгоди мама Марийка
През девет села в десетото.
Хората си ядат и пият,
Марийка плаче, не рачи.
Булня Марийка плетеше
И на Марийка думаше:
- Мълчи, калинке, не плачи,
я пък виж аз отде съм дошла -
дето слънцето изгрява.
Пък я виж де съм аз дошла -
дето слънцето залязва.
Когато за мене идеха,
вишни-череши цъфтяха;
когато със мене връщаха,
вишни-череши зрееха.
По поле редно ягоди,
на мене на кон даваха.
Стигнахме поле широко,
до едно дърво високо,
настлаха пъстри шарени
девет овена заклаха
и три малки бичета.
Ядоха, Марийке, и пиха;
доде месото привърши,
девет месеца минаха.
Още като Марийке стигнахме,
аз родих мъжко детенце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013