|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Раснало дърво високо,
високо дърво, клонато,
върше вършило до небо,
клони клонило до земя.
Под дърво седят еснафи,
еснафи, млади терзии,
колари и железари,
и трима златни златари,
люта ракия пиеха,
дюли за мезе ядяха
и се за сватба стягаха.
Шивачи дрехи шиеха,
колари и железари
коля, каруци стягаха,
златари, млади еснафи,
зенгии, монщук лееха,
за Елка мома да идат.
Кога за булка тръгнаха,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците класяха.
Вземали булка, връщат се,
вишни-череши зрееха,
ечемиците женеха.
Сватбата из път вървеше,
а мънинкото деверче,
което байрак носеше,
байрака, още пряпора,
то от колата скочило
и на череша отива,
кичур череши откъсна
и ги на булка подаде,
и на булка си продума:
- Я вземи, буле, хапни си,
сватбата да си запомниш.
Свобода, Чирпанско (Архив КБЛ-ВТУ); зенгия - стреме; монщук -
юзда.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|