|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Сино Стояне, Стояне,
не додя, сино, на мама,
га та храняла, гледала,
ся додя, сино, на мама,
дорде ти найде прилика,
прилика, сино, на сърце!
- Найдах я, мамо, найдах я,
яла я твърде далеко -
дето слънцето изгрява,
месечинката зайдюва,
яла хи не знам вярата,
дали я вяра христянцка,
яли я вяра еврейска.
- Сино Стояне, Стояне,
иди я, сино, доведи!
Ако я вяра христянска,
църкови жда се отворят,
поповето жда запеят,
яко я вяра еврейска,
църкови жда се затворят,
попове жда онемяят,
граматици жда оглушаят.
Тръгнали ми са за булкя,
за булкя, за Сеферинкя.
Кога за булкя тръгнахме,
вишни-череши цветяха
и орехито ресяха,
га са със булкя върнахме,
вишни-череши беряха!
Кога на църква дойдахме,
църкови са загоряха,
поповето онемяха,
граматици оглушаха.
Тия си булкя питаха:
- Дали си вяра христянска,
яли си вяра еврейска? -
Булкя под було продума:
- Я си съм вяра христянцка,
яла сме братец и сестра -
кога йолджии вървяли,
та си са мене открали.
Мустафа паша, дн. Свиленград, хороводна (СбНУ 25/1909, стр. 65,
№ 65; =БНПП 4, с. 359).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|