* * *

Далеч за невеста

Снощи за булка тръгнахме,
през девет села минахме,
в десетото пристигнахме.
Майката плаче, нарежда:
- Аз не ща мома да давам,
да давам на далеко.
Питай, мамо, буля си,
колко й е хубаво.
Ний, като за буля ти тръгнахме,
ечемиците вече жълтееха
и дюлите вече цъфтяха.
Като назаде се върнахме,
ечемиците жънеха,
жълтите дюли зрееха.
Буля ти не е ходила,
майка си не е видяла,
и милите нейни братя.
Затуй те, мама, не давам,
далеко не е хубаво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013