* * *

Далеч за невеста

Орех се вива, развива,
Мирчо ле, млада войводо,
под орех седят терзии,
терзии, млади златари,
терзии седла шиеха,
златари юзди лееха,
за гюзел Ленка Еленка.
Еленка плаче, че не ще:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че е далеко селото!
А буля й я предумва:
- Мълчи, Калинко, не плачи,
това ли кажеш далеко,
за ден да идеш, да дойдеш?!
Знаеш ли, мома, помниш ли,
кога за мене дойдоха,
вишни-череши цъфтеха,
ечемиците класеха,
кога се назад върнаха,
ечемиците жънеха,
вишни-череши береха -
милен ги братец береше,
и ги на мене даваше,
и си на мене думаше:
"На ти, невясто, череши,
да си запомниш сватбата!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013