* * *

Далеч за невеста

Развивай, Добро, повивай!
Орех се с листи развива,
под орешено седеха
терзии, Добро, златари.
Терзии седла шиеха,
златари юзди лееха,
за сватове се готвеха
дори до Феря далеко.
Ага хи зачу Тодорка,
седна Тодорка да плаче,
по-стара снаха до нея.
- Мълчи ми, лелчо, не плачи,
и я съм била невеста,
дваж дванадесе конаци.
Та га сватове вървеха,
та вишничкине зрееха,
а миндалине цветеха;
га се с невеста върнаха,
че миндалине зрееха,
пък вишничкине капеха.
Деверене хи сбираха,
на зълвине хи даваха,
зълви хи дават невести:
- На ти, невесто, вишнички,
зам да ми помниш и знаеш,
кога си била невеста!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013