* * *

Далеч за невеста

- Развивай, Добро, повивай!
Орех се с листа развива,
под ореха терзии седяха,
терзии, Добро, златари -
терзии седла шиеха,
златари юзда ковяха.
За сватове се готвеха,
дури на Фера сватове,
на кьонка бела Тодора.
Га хи Тодора зачула,
сьодна Тодора да плаче.
По-стара сноха до нея:
- Мълчи ма, мълчи, не плачи,
на мен беха още далече -
дваж дванадесте конаца.
Ага на мене вървеха,
чьорни черешки цветеха,
и вишницине зрееха;
га се с невеста ворнаха,
чьорни черешки зрееха
и вишницине капеха,
та хи сватове сбираха,
та хи на зълва даваха,
золва хи дават невести:
- На ти, невесто, вишници,
та да ми повниш, невесто,
кога си била невеста,
кога си оттув минала!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013