|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Израсло е дърво високо
в това поле широко.
Клоне клони до земя,
върши, вие до небе,
сторило е сянка през море.
Под сянка седят еснафи,
еснафи, млади златари,
златари, млади терзии.
Златари златни юзди лееха,
терзии сини седла шиеха,
хранени коне стягаха,
и се за далеч канеха,
за Елка млада девойка.
Кога за Елка отиваха,
вишни-череши цъфтяха,
ечемици здрееха.
Седели, що са маели,
га са назаде върнаха,
ечемиците - ожънати
и на кръстци струпани,
вишни-череши узрели.
Деверче от кон посегна,
кичур череши откъсна
и ги на булка подаде:
- Хапни си, буле, череши,
да си запомниш сватбата!
Рупките, Чирпанско; сватбена - на побащима на младоженците в
деня на сватбата (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|